България има умерен климат с
топло лято и сравнително студена зима. Средната
обща температура, необходима за растежа на лозите, варира между 3500 °С и 3700 °С. Почвите са
разнородни и разнообразни – има кисели (канелени)
почви, сиви горски почви, карбонатни почви, плодородни черноземни почви (известен като черноземи), алувиални и
планинско-ливадни почви,
включително и двете дълбоки и плитки песъчливи почви, и други. Всички те са изключително благоприятни за лозарството,
за правилното зреене на гроздето и
производството на качествени бели и червени вина. Според почвените и климатичните условия, както и сортовете
грозде, които се отглеждат,
страната е разделена на четири основни лозаро-винарски района: Дунавска равнина (Северна България), Черноморски
(Източна България) Тракийската
низина (Южна България) и Долината на Струма (Югозападна България). Тези райони са определени след продължителни научни
изследвания. С постановление на МС
№ 273 от 07.07.1955 г. е създадена комисия от 35 учени под председателството на проф. Куньо Стоев. От 1955 г. до 1959
г. е извършено проучване в
землищата на около 3000 населени места. Очертани са и са утвърдени 4 лозарски района – северен, източен, южен и
югозападен. С Постановление № 162
на МС от 13.07.1960 г. за райониране на лозовите сортове и създаването на промишлена база от сорта Болгар, са очертани 4
района, като във всеки район са
очертани по 3 подрайона, в които се посочва какви десертни и винени сортове трябва да се
отглеждат.
Процесите по присъединяване на
България към Европейкия съюз налагат райониране,
което е прието на национално събрание на лозаро-винарската общност в България. На него са
определени 2 района за производство на вина
със защитено географско указание (ЗГУ), а районите за производство на
вина със защитено наименование за
произход (ЗНП) се покриват с тези с контролирано наименование за произход (КНП) от съществуващото дотогава
райониране. В момента от тази
гледна точка в страната има 2 основни лозаро-винарски района за производство на вина със ЗГУ – Дунавска равнина и
Тракийска низина, и 55 района за
производство на вина със ЗНП, които се произвеждат според най-високите
стандарти за качество. Трябва да се отбележи, че това разделение на 2 района на вина със ЗГУ (Дунавска
равнина и Тракийска низина) е неуместно, защото
не отразява действителната принадлежност на насажденията. Например вина, произведени в Долината на Струма,
южен черноморски район, имат едно и също
защитено географско указание (ЗГУ) – Дунавска равнина.